Жулиета Канталупи: Не съм стигнала лимита на възможностите си
- Детайли
- Категория: Интервю
- Създадена на Неделя, 29 Юли 2012 06:05
- Написана от Людмила Димитрова
Гимнастичката Жулиета Канталупи – внучка на основателката на българската школа по художествена гимнастика Жулиета Шишманова, е известна и много обичана в гимнастическия свят. Тя бе любезна да отговори на въпросите ми по време на тренировката си след първия ден на традиционния държавен турнир с патрон знаменитата й баба. Общуването с Жулиета Канталупи е удоволствие – тя е изключително мило, скромно, позитивно настроено и добронамерено момиче. Безкрайно обича художествената гимнастика, на която се е посветила, следвайки традициите в семейството си. От 10 години се състезава за италианския клуб „Фабриано”. Шесткратна шампионка на Италия и гимнастичка номер 1 в националния отбор на Италия през последните години. Наред с това участва и печели призови места в българските държавни състезания, в които се състезава за клуб „Левски”. Тази година за първи път е победителка в многогобоя и на финалите на всички уреди (на топка – съвместно със Сара Стайкова) на 30-я юбилеен турнир за приз „Жулиета Шишманова”. Подготвя се усилено за Олимпиадата в Лондон. По стечение на обстоятелствата това ще е първото й участие на Олимпиада в забележителната й спортна кариера.
Доволна ли си от представянето си днес?
Ж.К. За днешния ден не съм много доволна, защото допуснах по една грешка на двете съчетания. Надявам се утре да играя по-добре (p.s. За радост стана така и Жули заслужено спечели 5 златни медала.)
Според мен съдийките не те дооценяват, докато публиката възприема възторжено и със затаен дъх атрактивните ти композиции. Как се отразява едното и другото на играта ти?
Ж.К. Съдийството не влияе на играта ми. Когато имам силна публика, играя по-хубаво, затова се притеснявам кой ще дойде да гледа състезанието утре в 9 часа. Пред полупразна зала сигурно ще ми е малко по-трудно.
Кой поставя съчетанията ти, чела съм пресата, че са поставени от Нешка Робева?
Ж.К. Да, през 2009 година играх нейни съчетания, някои останаха и за 2010, но сега с изключение на топката програмата ми е изцяло обновена. Новите ми съчетания са поставени от майка ми, с моето активно участие. Сега при нас работи хореографката Силвия Томова, тя също много помага.
Твоите съчетания се гледат на един дъх заради прекрасната хореография, виртуозната ти работа с уредите и неподправеното чувство, с което ги изпълняваш. Защо съдийките рядко те допускат до финали на уредите?
Ж.К. На международните състезания понякога е много трудно. Има много уговорки, за много различни нации – за трениращите в Русия, за Полша, за Австрия. Но не всичко зависи от уговорките, често тези гимнастички грешат и става още по-интересно.
Ти приемаш спокойно тези неща, изобщо не се ядосваш...
Ж.К. Няма за какво да се ядосвам, харесва ми да играя и хората ме харесват.
Максимална ли е базовата ти оценка във всички съчетания?
Ж.К. Да, от 10 тръгвам.
За какво най-често намаляват оценките ти?
Ж.К. Всеки път различно, и това е много интересно. Преди няколко години ми беше слаба D1 (базовата оценка за трудност с тяло), но с класика и много работа за сила D1 сега ми е много изчистена. На D2 (оценката за работа с уреда) ми намаляват доста, дори се е случвало когато изтърва да взема по-висока оценка, отколкото при чиста игра. От останалите две оценки – за художествена стойност и изпълнение, тази за художествена стойност е изцяло на уговорка. Има някакви базисни критерии, които аз покривам, така че не е ясно за какво снижават оценката ми. Проблемът със съдийството тук, в България, както и на международни състезания е, че всеки си пази своето и не е склонен да награждава нещо друго хубаво. В Италия не е така, защото на вътрешните състезания съдийстват само неутрални съдийки.
Ти играеш модерна гимнастика, следваш съвременните тенденции за рискови елементи без изхвърляне. Ти ли измисляш тези интересни елементи или твоята найка и треньорка Кристина Гюрова?
Ж.К. Заедно с майка ми. Някои елементи ми хрумват на мен, други - на нея.
Имаш въображение...
Ж.К. Да, смятам, че гимнастиката се развива и аз се развивам с нея. Няма как да останем на стара гимнастика и това е интересното.
Високите изхвърляния ли са най-рисковият елемент в едно съчетание по художествена гимнастика?
Ж.К. Не, не мисля. На дребните боравения по-лесно може да се разсеяш и да сгрешиш, отколкото когато изхвърляш високо.
Има ли поле за творчество, има ли още неизмислени елементи с уреда?
Ж.К. Да, със сигурност. И на днешното състезание видях гимнастички с много интересни елементи.
Ти гледа състезанието?
Ж.К. Да, аз много обичам да гледам какво правят другите, гледах и това състезание. Например, клуб „Левски” има много добра техника на уреда, много са напреднали от преди две години самите гимнастички. Но не само в „Левски”, във всички български клубове работят. Трудно е една гимнастичка да влезе във финал, без да направи поне един оригинален елемент. Но на държавните състезания е трудно да видиш чисто съчетание, състезателните много грешат в изпълнение, което не дава възможност да се насладиш на интересните моменти. Това е проблемът.
Може би когато работиш много върху сложни трудности с уреда, както прави например нашата Невяна Владинова, остава по-малко време за шлифоване на работата с тяло.
Ж.К. На мен Невяна ми харесва като гимнастичка, но трябва да работи още върху изразителността.
Победите и медалите ли са най-важното?
Ж.К. Не. Може би победите и медалите са награда и признание, но за мен те не са на първо място. Дойдох тук, както и на световната купа в София, за да играя пред българска публика.
Накратко за детството ти – в залата ли си израснала като много други гимнастички, с художествената гимнастика ли са свързани детските ти мечти?
Ж.К. Да. От малка съм в залата. Не се помня на други места. Мечтите ми са били свързани с този спорт, но и с други неща. Аз съм доволна, че съм израснала в залата и че сигурно ще остана в нея.
Твоята майка и треньорка Кристина Гюрова е бивша гимнастичка, дъщеря на легендарната Жулиета Шишманова. За баща ти не е известно нищо, той занимава ли се със спорт, следи ли изявите ти?
Ж.К. Баща ми е спортувал, но на по-ниско ниво - играл е футбол. Майка ми е била голяма спортистка, но днес е само треньорка, докато баща ми и сега всеки ден се занимава – тича, прави маратони, кара колело.
А гледа ли те по състезания?
Ж.К. Идва на състезания, но го е страх да ме гледа - когато аз играя, излиза. Вълнува се. Това го разбрах през едва през 2009 година.
Не е лесно да се гледа рисковата ти игра...
Ж.К. Да, но неговото гледане с нищо няма да ми повлияе (смее се).
Днес комбинираш състезателната дейност с треньорската работа. Как протича един обикновен ден за теб?
Ж.К. Първата ми тренировка е от 8:30 до 12:30. После се връщам вкъщи, обядвам. В 14 съм отново в залата, продължавам докато си свърша плана. До 17 часа успявам при всички случаи. От 17 до 19:30 се занимавам с децата.
Разкажи за своя клуб в Италия - „Фабриано”.
Ж.К. В клуба тренират много деца. Аз се състезавам за него от 2002 година. Качихме се в най-важния шампионат на Италия - А1, като по ансамбловото съчетание 6 години сме шампиони на Италия.
И ти ли играеш в ансамбъла?
Ж.К. Да, след две седмици имаме републиканско. Моята част си е лесна, знам си я. Аз от малко дете играя в ансамбъл.
На каква възраст са децата, които тренираш?
Ж.К. Най-малката ми състезателка е родена през януари 2004 г., най-голямата - през 1996 г. Мисля, че се опитах да извлека най-доброто от тях. Тази година имам състезателка, заела 5 място на републиканско при девойки старша възраст, имам и едно много хубаво дете, родено през 2003 г. Надявам се да продължат да се развиват.
След изпълнението на Жули с топка на Световната купа в София през май 2012 г.
Всички клубове в Италия частни ли са? Достъпни ли са таксите за средния италианец?
Ж.К. Скъпичко е, но не знам точно колко плащат.
Не се интересуваш от тези неща. Мениджер ли има клубът?
Ж.К. Да, има шеф на клуба, в момента ни е нов. Той се занимава с тези неща. Управителният съвет е съставен от родители. Но до залата не се допускат, никой от родителите не се бърка в работата на треньорките. Родителите може да коментират и изразяват недоволство, например „Защо дъщеря ми не е в 1 отбор?” и подобни, но това става извън залата.
Значи в клуба ти треньорската и организационната работа са напълно отделени?
Ж.К. По принцип да, но ако има проблем, се събираме.
Харесва ли ти да работиш с деца? Как се формира добрият треньор – с обучение, или собственият опит е основното?
Аз гледам да се уча от другите. Мисля, че всеки треньор е добър в нещо, и че всеки има недостатъци. Никой не е перфектен. Проблемът е, че много често треньорите не искат да видят недостатъците си. Затова аз гледам да се уча, за да имам колкото се може по-малко недостатъци. Когато децата ми нещо не правят, винаги смятам, че вината е моя. Налага се майка ми да ме утешава. Например днес децата ми имат състезание в Италия и останаха трети. Аз мислех, че ще се класират по-добре. И започнах да се самообвинявам, че не съм им направила достатъчно добро съчетание. Бързам в понеделник да се върна в залата, за да видя какво не се е харесало в съчетанието и защо са трети.
По време на тренировка на Универсиадата в Белград през 2009 година.
В Италия непрекъснато вървят вътрешни състезания...
Ж.К. Така е, защото при нас държавното не е за всички. Много трудно се стига до републиканско първенство. За него се отсяват около 15-16 деца.
Имаш ли амбиции да изведеш своя възпитаничка до топ 10 в света?
Ж.К. Не мога да кажа дали имам такива амбиции. Но в момента мисля как да събера девойки ансамбъл за Европейското първенство.
Ще ти го поверят ли? Нали за целта трябва да си национален треньор?
Ж.К. За да стана на национален треньор трябва да се откажа от състезателна дейност и да се явя на изпит. Вече се явих и издържах изпита за съдийство.
Награждаване на победителните в многобоя на 30-я юбилеен турнир "Ж.Шишманова" 1.Жулиета Канталупи (Левски) 2. Биляна Проданова (ЦСКА) 3. Мария Матева (Олимпия 74)
Пред кого се явяваш на тези изпити?
Ж.К. Италия е разделена на 20 района. Първо трябва да станеш районен треньор, след това има курс за национален треньор. Техническият директор на националния отбор избира хората, които ги провеждат. Няколко дена те учат как да учиш другите и после се явяваш на изпит. Така че не е сложно да станеш национален треньор, но сигурно е трудно да направиш национален ансамбъл. Но аз ще опитам.
В България треньорът на НО девойки се утвърждава от федерацията.
Ж.К. При нас не е така, защото за национален ансамбъл девойки Италия не иска да харчи пари, както го прави за жените. Всяка година обявяват датата на състезанието за ансамбли девойки, и който желае, се явява със своя ансамбъл. Естествено, че клубен ансамбъл не става- един клуб ти не можеш да имаш 5 хубави деца, затова по принцип се събират районни ансамбли. Нашият район е един от най-силните райони на Италия. В него има 2 силни отбора и аз се разбрах с треньорката на другия клуб да направим заедно ансамбъл, защото имаме деца. Искаме да опитаме заедно.
Клубовете подпомагат ли се от италианската федерация и ако да, по каква система?
Ж.К. Честно казано може да има такава, но аз не знам. На края на годината нищо не ни казват. Няма класация за постиженията по клубове, има по райони и ние миналата година бяхме първи.
Ти си национална състезателка на Италия, шесткратна шампионка на страната. Участията ти в колко турнира се финансират от държавата?
Ж.К. Тук не съм с парите на Италия (смее се). Ние сме 5-6 гимнастички в националния отбор и от италианската федерация разпределят състезанията за нас равномерно. Техническата директорка на италианския национален отбор Марина Пияци решава кой къде ще играе. Например сега ми каза, че няма да ходя в Корбей (аз знаех това отпреди). Беше притеснена, че до Европейското първенство нямам други изяви и предложи да отида на турнира, посветен на баба ми, за да имам участия в състезания. В понеделник веднага трябва да й се обадя.
Носителката на приз "Ж.Шишманова" 2012 Кристина Гюрова - треньорка и майка на Жулиета Канталупи, и почетния гост на турнира Шишман...., син на Жулиета Шишманова.
Как прекарваш свободното си време – у дома, по време на пътуване?
Ж.К. В момента тъкмо сменям жилището си, отивам да живея сама в апартамент (под наем, уточнява с усмивка Кристина Гюрова) и през свободното си време гледам да подреждам жилището си. Иначе обичам да ходя на кино, по магазини, на концерти. Тази седмица имаше един хубав концерт - на италианската група „Неграмаро”, но съм тук и няма как да отида.
След като имаш свои състезателки, може би се изявяваш и в ролятa на съдийка?
Ж.К. Аз още не съм съдийствала, защото в Италия не може, докато си активна състезателка. Всъщност в момента шефката на моя район ме вика да практикувам, като съдийствам странично. Аз давам оценка, но тя не влиза в официалните оценки - трябва да изчакам. Макар че съм горда с това, че на районния изпит за съдийки се класирах първа. Шефката на нашия район е много безпристрастна съдийка и аз гледам да се уча на това от нея. Проблемът е, че като си обективен, а около тебе няма обективни, теб ше накажат. Много е трудно и неприятно, и не знам дали някога ще се изчисти това, но аз искам да се уча да стана справедлива, „чиста” съдийка.
Харесва ли ти сегашният правилник? На състезанията гледаме едни и същи елементи и доскучава…
Ж.К. Просто от много време се играе по този правилник и всички играят едно и също, защото това са нещата, които се зачитат.
Ти следиш българската художествена гимнастика. Кои български гимнастички са типични представителки на нашата школа? Преди години пак на това състезание беше споделила, че много харесваш Филипа Сидерова.
Ж.К. Филипа Сидерова беше много хубава девойка. Проблемът е, че като жена не можа да се развие. Това е проблемът на повечето български гимнастички. В България е много разпространено мнението, че ако на 15 години не си станал много добър, няма какво повече да се мъчиш. Това е много грозно нещо и не ти дава шанс да напреднеш. И на мен са ми казвали, че с мен е свършено, но не е така. Ако работиш, напредваш. Естествено, всеки има лимит на възможностите си. Аз например моя лимит не съм го стигнала още. И това е проблем, защото аз следващата година мислех да се отказвам, но майка ми като ми прави все по-хубави съчетания, как да стане (смее се)? Няма граница на усъвършенстването, аз не мисля, че има край при някого, въпросът е да решиш да свършиш. Както Силвето. Тя е една година по-малка от мен, но и тя все по-добре и по-добре се класира и продължава. Това твърдение: „Ако на 15 години не си стигнал добро класиране, може да се отказваш”, е ужасно. Ще се надявам българските деца да не слушат тези неща и да не се отказват рано. Защото в България много лесно се отказват. Аз всяка година идвам на Герена и се запознавам с някои добри деца, а следващата година вече ги няма.
Поздравления за специалната участничка и победителка в 30-я ДТ "Ж.Шишманова" от президента на клуб "Черноморец" Бургас Ани Бошева.
Ти си наполовина българка и наполовина италианка. Близки ли са българките и италианките по характер?
Ж.К. Не, много са различни. Аз мисля, че съм повече италианка като човек, не като гимнастичка. Тук работят не по-малко, но в Италия са много по-дисциплинирани. Аз непрекъснато правя забележки на майка ми за такива неща. Ето например сега я извикаха на награждването, а нея я нямаше. При мен не е възможно да се случи подобно нещо. Като ми кажат един час, аз съм винаги там. В италианските клубове децата са по-сериозни и отговорни. Но от друга страна, в България е различно, тук художествената гимнастика витае във въздуха. В Италия тя е един от многото спортове, с които се занимават момичетата.
Ти си много обичана от почитателите си и в България, и в Италия. Има ли нещо, което ти пречи да си напълно щастлива?
Ж.К. Наистина, любовта на хората ме прави щастлива. Сега на Световната купа в София беше много хубаво, защото съотборничките ми от италианския ансамбъл не знаеха, колко сме уважавани аз и майка ми тук, в България, и останаха изненадани. Родителите на две италиански гимнастички, дошли да подкрепят отбора, ме попитаха дали съм чувала виковете им по време на изпълненията си. Нямаше как да ги чуя, защото цялата зала викаше за мен (смее се).
За последно исках да те попитам дали Олимпиадата е крайната ти цел, но ти вече отговори на този въпрос…
Ж.К. Това ще е първата ми Олимпиада. На квалификациите за предната допуснах грешки и не се класирах. Готвя се сериозно и се надявам на достойно представяне, а после ще видим.
Людмила Димитрова
Снимки: Кристина Петкова