Бяла роза

Пътят към голяма гимнастика не беше лесен за тази гимнастичка. Ерика Зафирова започна да тренира в Кюстендил, родния си град. След няколко години Петя Монева забеляза талантливото момиче и го покани в Бургас, в своя клуб «Олимпия 74». Дълго време Ерика беше в сянката на Мария Матева от този клуб. Постепенно Ерика прогресира и най-накрая и тя получи признание и беше приета в НО.

Наблюдавах миналата година в Москва как Ерика Зафирова и Катерина Маринова се бориха за възможност да участват в МОИ в Китай. За Европа имаше само 6 места и не повече от една гимнастичка от страна. Катя и Ерика много добре играха, но в един момент Катя не издържа на напрежението и направи грешки. Така Ерика изпревари Катя и извоюва квотата. Обаче по някакви свои критерии БФХГ избра точно Катерина за участие в МОИ. Катя се представи добре и скоро след това се отказа.

Ерика много достойно приема всички удари на съдбата. Продължава да тренира упорито, но както и по-рано, сега тя е в сянка. В сянката на по-големите си съотборнички. През няколко години прави едни и същи композиции (една от тях на песента «Бяла роза»), не получава достатъчно внимание, не ходи на турнири… В същото време гимнастичките на възрастта на Ерика от другите страни вече активно се изявяват и завоюват авторитет.

На Ерика пак й предстои да започне почти от нулата.

При това, Ерика много я обичат и ценят в чужбина. Хубава, нежна, истинска «бяла роза», с прекрасни пируети и сложни изхвърляния, тя привлича вниманието. Точно при нея отиде в Москва бившата българска треньорка Людмила Димитрова, за да я поздрави. Сигурно е забелязала при Ерика нещо наистина българско – сложност, стил и лекота.

Пожелавам на Ерика да излезе от сянката и да разцъфти ярко. Вече е време.